Метод за лечение на разширени вени без операция и народни средства

Разширените вени ме нападнаха, разширените вени! Винаги съм смятал, че от това страдат само жени. Борих се с всички методи, достъпни за обикновения човек, дори и на операционната маса легнах. Но от разширените вени ме спаси нещо друго, за което скоро ще Ви разкажа.

За себе си и разширените вени

Цял живот бачках като прокълнат, докато бях здрав. До 40-годишна възраст успях да напечеля една херния, един едностаен апартамент и кола втора употреба. Тогава той реши да се издигна в списъка на най-богатите хора на планетата - започна да работи за себе си и започнах да равя ремонти на апартаменти. Работех и нещата бавно вървяха все по-добре, докато не започнаха проблемите ми с краката.

Те започнаха да отичат, започнах да се уморявам за няколко часа работа и през нощта така се тресях, сякаш са ми хвърлили кабел 220 волта. Вените започнаха да набъбват и се появиха така наречените звезди. Отговорът на въпроса “какво е това?” даде интернет – разширени вени. Но дори и дяволът няма да може да разбере какво трябва да се прави. То пишат, че трябва веднага да отидете на лекар, а тези, които са ходили на лекар, казват, че лечението не помага. Спрях се на народните методи.

Лекуваме се вкъщи

Като глупак за броени дни унищожих целия мед, който беше вкъщи. Какво правих: нанасях го върху една кърпа и си увивах краката за няколко часа. Целият пчелен труд беше измазан – но нямаше никакъв смисъл. Минах към нещастното зеле.

Принципът е приблизително същият, трябваше да си увивам краката с листа от зеле. Явно съм се побъркал, щом се вързах на това. Ами, добре. Да седиш със скръстени ръце също не беше вариант, работата ми влезе в застой заради тези шибани разширени вени, клиентите ми надуха главата.

След като разбрах, че зелето не помага, започнах да лежа във ваната, като добавих няколко капки етерично масло. Откъде го взех – не знам, бог ми го даде от небето. И някъде във форумите прочетох, че разширените вени много се страхуват от лимона. След няколко минути изкупих всичките лимони в близкия магазин, който по късно имаха същата съдба като зелето.

След почти ДВА МЕСЕЦА тормоз на продуктите осъзнах, че не ми е станало по-добре, само по-лошо. Трябваше да се откажа от всички поръчки на работата, завърших един едва и временно затворих работата си. Трябваше бързо да се направи нещо с краката ми.

Първото нещо, което ме ужаси, когато погледнах краката си, бяха вените, които приличаха на плевели. Второ – някакви тъмни петна, които не бях виждал преди. След като отхвърлих всички предразсъдъци от форума, че лекарите не помагат, отидох на болницата.

Излекуван, но почти

Жената от прозорчето ме изпрати на флеболог. Той ме прегледа, няколко пъти се ужаси, опипа вените ми и каза. Той започна с това, което ме очаква в бъдеще, ако не ми се направи бързо операция на краката – тромбоза, която може да доведе до нарушаване на кръвоснабдяването на мозъка или сърцето, и да създаде опасност за живота. И най-безобидното нещо, което може да се случи, са рани по краката.

За да не умра внезапно от разширените си вени, се съгласих на операция, преди която трябваше да си направя много изследвания. Скоро разбрах, че съм годен за операция и насрочихме датата, когато ще ме режат като прасе на кебап.

Разбира се, всичко това е шега. Операцията беше почти безболезнена, направена под упойка. Но периодът на рехабилитация е по-лош от операцията.

Един месец седях без работа с бръснати крака. Поглъщах хапчетата, предписани от лекаря, и носех трикотажно ластично бельо – чорапи, грубо казано. Трябваше периодично да ходя на лекар, който гледаше дали всичко върви по план. В края на периода на рехабилитация лекарят ме засипа с препоръки и забрани.

Здравейте, разширени вени

И най-накрая се върнах на работа. Нищо не ме боли, понякога имах странно усещане в краката, което не е много странно, все пак ми направиха операция. Работя, значи месец, втори и отново тежест в краката. Не използвах продуктите, веднага отидох на лекар.

Изненаданото лице на лекаря много ме изненада. Той мърмореше нещо, питаше дали не съм нарушавал препоръките му. Изписа ми рецепта с няколко лекарства и ми предложи лазерна операция, по-съвременна. Веднага възникнаха няколко въпроса: защо не я направиха веднага? Този път операцията със сигурност ли ще ми помогне?

Веднага си спомних думите на хората във форума, всичките им изказвания относно лекарите. Както и да е, реших да потърся друго лечение.

Ръка за помощ

Едва стоейки на краката си, продължавах да работя, за да има с какво да се издържам. Купих си лекарствата, които ми изписа лекаря-лечител, но от тях нямаше полза, само имаше някакво спокойствие от тях.

Един ден телефонът иззвъня. Вдигам телефона – една жена. Още една поръчка, ремонт на спалнята. Пристигнах на обекта, обсъдихме всичко, закупих материалите и започнах работа. Краката ми ме боляха повече от всякога, но имах нужда от пари, защото все пак съм жив човек.

Правих си често почивки, по време на които жената ми правеше чай и сядаше на масата с мен, за да обсъди нашия грешен живот. И изведнъж тя казва, че тя СЪЩО преди е страдала от разширени вени, докато не е преминала курса на лечение с NanoVein. Ушите ми се наостриха, езикът ми се развърза. Разузнах от къде мога да си го поръчам и си направих поръчка, когато се прибрах.

След няколко дни получих пакета с NanoVein. По дяволите, дори самата опаковка говореше, че проблемът е женски. Но както се казва, във войната всички средства са добри, така че прочетох инструкциите и започнах курса.

Невероятно

Невероятно, след няколко дни ми стана много по-лесно да работя! Споделих всичко това с тази жена, която само ми отговаряше: “Нали ти казах, че това лекарство действа”. Всички лекарства, предписани от лекаря, спряха да ми носят спокойствие и отидоха в кофата за боклук.

Болката в краката премина след една седмица, но все пак не можех дълго да стоя на крака. Поне така, помислих си аз. Но целият курс тогава все още предстоеше.

Завърших ремонта на жената, стоейки уверено на краката си. Благодарих й, колкото можах, взех по-малко пари за работата си и отидох на друг обект.

Там работата беше по-сериозна, трябваше да съборим няколко стени и да построим нови. Две седмици без почивен ден. И искам да отбележа, че краката ми изобщо не ме боляха. Бяха уморени, но не като на човек с разширени вени. Всичко стана както преди. Аз бачкам – краката ми стоят.

Венозните звезди паднаха от краката ми, почти не останаха. След курса бих сравнил краката си с тези на корицата на списанията. След няколко месеца тежък труд мога да кажа, че разширените вени са победени. Не се върнаха, както след операцията.

Скъпи жени и мъже, страдащи от разширени вени, Вие имате луд късмет, че попаднахте на моята история. Ето Ви линк към лекарството, лекувайте се.

9874 харесвания, 7561 отговора